Страхувам се, че губя интерес
към хората. Те стават все по-лоши.
Светът е безлюбовен. Свят на стрес.
Да бъдеш влюбен, признак за разкош е.
Страхувам се, че тихият затвор
на стаята, в която съм обичал,
е повече от блясък на декор –
по постановка с него си приличам.
Страхувам се, че всичките лица
от публиката гледат ме през маски –
невинността на малките деца
със възрастта добива други краски.
Страхувам се за себе си и вас,
макар че още в тъмното се моля
на Господ. Вечер моля се без глас
за друга постановка. С друга роля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар