За
да оцениш живота, нещо трябва да си отиде от теб. Зимно време тъгуваш по
лятото. През лятото ти липсва белият сняг. Любовта е осезаема, когато си сам.
Въображението ни прави хора. Изпитваме чувства.
Радостта измества загубата. Радостта се настанява на
мястото но освободената енергия на нещото, което си е тръгнало. Започваш на
чисто. Започваш отначало кръговрата на живота си и тръгваш уверено към
следващата раздяла.
Времето не лекува. Време няма. Тук и сега, сгушен в прегръдката
на толкова много отговори, ти си готов да излезеш навън, за да търсиш нови
въпроси. Ако тази любознателност спре, всичко е изгубено.
Тъгата е задължителна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар