Дори да дойде краят на света,
и в другия живот ще те обичам.
Октомври си отива. Есента
дърветата безсрамно разсъблича.
И ние сме разголени. Така
до теб съм – като вярно куче.
Хвани ме здраво. Дръж ме за ръка.
Все нещо земетръсно ще се случи.
Каквото и да стане, ще сме тук,
оплетени в прегръдките си нежни,
разголени, но стоплени – напук –
един от друг – сред дните белоснежни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар