От щастие ми идва да крещя

Аз вярвам, че животът след смъртта

ще продължава пак да съществува.

Не може да изчезва любовта.

Без нея нищо на света не струва.

Не е възможно красотата тук

в забравата да чезне безвъзвратно.

Дори в отвъдното да бъда друг,

ще бъда с теб. Звучи невероятно.

Но най-невероятните неща

душите ни изпълват с нежност няма.

От щастие ми идва да крещя.

Любов ли е, завинаги сме двама.

Понякога тъгува любовта

Понякога тъгува любовта

от всички мимолетни изневери.

В душата си умора трупа тя

и като лист на вятъра трепери.

Готова е тъгата да прости,

умората си даже да забрави…

Обичаш ли ме много още ти,

за нас тя жертви много ще направи.

Достойната любов е само там,

където е тревогата голяма,

че ако един от нас остане сам,

живот за него всъщност вече няма.

Любовта ни прави предсказуеми

Знаеш кой е любимият ми цвят. Това ти дава преимущество пред всички останали, понеже обичам теб. Иначе нямаше да знаеш нищо за червеното.

Свидетел си на замечтаните ми състояния, когато често съзерцавам нищото със зяпнала уста. Ежедневно ме чуваш да си мия зъбите. Познаваш движенията ми с четката и не е нужно да ме гледаш в огледалото. Вечер ми наливаш вино. После аз доливам чашата ти. Не можем без опиянението, което ни запраща в леглото. Защото от виното чувствата надделяват и телата ни се предават едно на друго. Знаеш.

Любовта ни прави предсказуеми.

Накрая заваля

И ето, че накрая заваля.

Разсърдиха се облаците диви.

Листата бурен вятър разпиля.

Октомври си отива. Ще е сиво.

Но още е красива есента.

Съзирам го във всяка водна капка.

Прилича есента на любовта –

красива – също като нея кратка.

Зима за влюбени

Цветята много скоро ще умрат.

Сланата като жар ще ги попари.

А после есента ще стори път

на зимата – приятелки са стари.

А после идва и уютът тук,

в прекрасната ни малка топла къща…

През зимата любящият съпруг

при своята съпруга все се връща.

Сред пукота на сухите дърва

ще пушиш върху мъжкото ми рамо…

Цветята ще умрат, ала това

за двама влюбени е зима само.

Когато двама души се обичат

Променяме се. Леките тела

с годините от ласки натежават.

Едва ли с друг щастлива би била.

Любов ли е, до края продължава.

Какво че вече бръчките личат?

Усмивките лицата ни променят.

А ти и днес се смееш всеки път,

когато тихо се целуваш с мене.

Това е важно. Другото не е.

Когато двама души се обичат,

личи по проснатото им пране,

което чужди погледи привлича.

Докато имаме тела

Водата слънцето да изпари,

морето – цялото – на сол да стане,

тревата в огъня да изгори -

след нея черна пепел да остане,

дори да сме лишени от тела,

аз само тебе мога да обичам.

Докато имаме тела, ела.

Да те прегръщам, много ми прилича.