понеделник, 31 януари 2011 г.

Любов на птици


Кажи ми колко точно се обича?

Кажи ми колко точно се тъжи?

Нали на радост птицата прилича,

когато над главите ни кръжи?

Кажи ми как се свиква с тишината?

Кажи ми как редят се дни след дни?

Нали със тебе идва светлината,

когато грее слънцето встрани?

Кажи ми докога е „цяла вечност”?

Кажи ми докога е „цял живот”?

Дали под видимата си човечност

не си мечтаем за погрешен ход –

да бъдем влюбени по нечовешки,

тъй както птици любят се над нас?

Понякога една такава грешка

животът ни превръща във екстаз...

петък, 28 януари 2011 г.

Обвивка



В невежество и мрак,
сред лудостта на хора,
след думи на глупак
и жеста му престорен;

оставил зад гърба
нелепите причини,
пречистен от дъжда
на пролет тъмносиня,

най-сетне осъзнах:
Под хрисимата външност
се крие всъщност страх
от собствената същност.

четвъртък, 27 януари 2011 г.

Изчезнали



Нали не спиш?
Нали си ти?
До теб съм, виж –
в очите ти.

Нали не спя?
Нали съм аз?
До мен се спря,
а в мен - екстаз.

Нали вървим
един до друг,
щом няма ни,
а с теб сме тук?

Във бездна ли
и в сън, и в ден?
Изчезнали –
аз в теб, ти в мен.

сряда, 26 януари 2011 г.

Равновесие


Ти си онази, която се опитвам да не запомня. Мисълта за теб учестява дишането ми и губя равновесие. Нямах време да стана цирков артист, затова движенията при мен са като на обикновен човек. Имам нужда да стъпвам сигурно.

Ако останеш в съзнанието ми, ще трябва да стъпвам по въже. Имам страх от високо. Да стана акробат е нещо, което сигурно някога съм мечтал. Мечтите, които имаме като деца, умират внезапно по време на сън. Сега съм възрастен. В момента не спя. Затова откровено осъзнавам, че трябва да си извън обсега на моите възприятия.

Но ако все пак реша да направя един акробатичен номер, за да развеселя някого около мен, изчакай да заспя отново. По време на сън всичко е по-безболезнено.

Началото на края


Всяко нещо има

своето начало:

има всяка зима

пелерина бяла,

както всяка пролет -

цъфнали дървета;

както птица в полет –

има път в небето.

Затова сега съм

толкова омаян -

с теб и любовта си

отсега до края.

вторник, 25 януари 2011 г.

Неуместни мисли


Не ме ревнувай често.

Не се измъчвай лесно.

Тревогите са ресто

на мисли неуместни.

Не ти изневерявам.

Не те предавам, чу ли?

И нощем твой оставам

в съня си сомнамбулен;

и денем все към тебе

вървя със тихи стъпки,

завинаги обсебен

от твоите прегръдки.

понеделник, 24 януари 2011 г.

Завинаги любов


Първия ден те обичам,

изследвам те с очи –

още невинно момиче,

срамежливо мълчиш.

Втория ден те припомням –

отдадена жена,

любовта ми е огромна

като лъч светлина.

Третия ден те жадувам –

всяка първа любов

и след други съществува –

завинаги любов.