четвъртък, 22 май 2014 г.

Думи

Услаждат ни се думите, горчат,
крещят от тишина, остават неми.
В очите ни те винаги личат -
особено в очите ми зелени.
Отдавна се научих да мълча –
и без това крещенето им стига –
познал съм всеки техен смях, плача,
и ласката, и жалката интрига.
Превръщам се в изящен барелеф -
не виждам нищо, нищичко не чувам -
сред крясъци, кикотене и рев
изчезвам като смъртен.
И сънувам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар