Русалки

От малък знам – русалки съществуват.

Сънува ги порасналият мъж.

Умеят да прегръщат. Да целуват.

(Русалки съм целувал неведнъж).

Те знаят как душата да превземат.

Полегнали на някоя скала,

припяват нежни песни. Нежно стенат –

не си отивай,

моля те!

Ела!

И ти оставаш. В нежността повлечен,

не можеш на страстта да устоиш.

Русалка срещнеш ли, не можеш вече

да бъдеш същият.

Не вярваш?

Виж.

Отдавна всичко в мене те владеят.

Не питат. Знаят.

Кой не е готов,

когато нежно от скалата пеят,

да стане роб на тяхната любов?