петък, 15 март 2013 г.

Отново твой


Изхвърли ме тъгата на брега.
Отърсих се от страхове и хора.
Отново твой!
Отиде си снега,
а с него и любовната умора.

Отново твой! Целувай ме! Това
е толкова естествено след зима,
далеч от хора.
Слънце и трева.
Достатъчно е двама да ни има.

Не искам да се връщаме назад.
Нагледах се на глухи урагани.
Край нас щастливи птици ще гнездят…
Отново твой!
Готов за нови рани.

Готов за летния вечерен бриз,
когато жадно тебе ще прегръщам…
Прости ми, че ме нямаше – каприз!
Отново твой!
Аз винаги се връщам.

Изхвърли ме тъгата на брега.
Отново твой!
Ела! Легни на мене!
Завърнах се при теб. И засега
съм твой – за неопределено време.


Няма коментари:

Публикуване на коментар