сряда, 15 септември 2010 г.

8.00 PM

Виждам те. Ти си в разхвърляните чаршафи. Разбърканото легло е попило парфюма ти. Мирисът му се съчетава с представата за твоето тяло. Дует на тържеството.
Виждам те в изгладената риза, в която раменете ми потъват леко и бавно. Допирът ти ме кара да се усмихна и да реша да не се бръсна днес. Днес изглеждам превъзходно. Когато об/л/ичам теб, мога да ходя и бос. Ще ми се да не го правя само по пясък. Ще ми се хората да забележат възторжената ми боса походка по софийските улици. Тихото стъпване по плочите, леката грапавина на асфалта, която ме гъделичка, докато си притисната в мен.
Ти си зелената светлина на светофара. Спокойствието, с което разминавам бързащи хора, пресичащи булеварди. Бавните ми крачки, напук на тяхната изнервеност. Уверените ми крачки.
Отразяваш се в тъмните ми очила като лъч, който се закача в десет сутринта. Слънчев лъч, пълен с желание да изживее на един дъх предстоящия ден. Един ден от многото ми дни, неотменно споделяни с теб или с мисълта за теб.
Слънчевите лъчи живеят кратко, но винаги влюбено.
А аз съм влюбен в теб, независимо от времето.

Няма коментари:

Публикуване на коментар