четвъртък, 12 август 2010 г.

Вглеждане

Когато се огледам настрани,
не виждам хората или местата...
Животът ни внезапно се мени,
изпразва го от радост суетата...

През теб минават някак наизуст
заучените фрази и забави...
В последствие се плашиш, че Исус
за тебе в рая може да забрави

и бясно компенсираш часове,
в които денонощно разсъждаваш –
наистина ли бил си откровен
и този ли живот си заслужавал...

Няма коментари:

Публикуване на коментар