Нищо

Посред нищото съм. Когато мисля за теб, всичко е нищо. Никакви хора. Никакъв говор. Никакво небе, следователно няма и сняг.

Застинал съм в позата на пиле. Ръцете обгръщат краката ми, очите ми са затворени. Почти не съществувам. Почти ме няма, понеже тялото ти също отсъства. Кокоша слепота.

Пилетата основно чувстват.

Посред нищото аз поклащам приклекналото си тяло напред – назад като махало на часовник, което не може да бъде обуздано. За момент чувам никакви писъци. Никакви кавги са повод за страхове, че други вероятно ще бъдат изоставени. Сега това не ме интересува.

Напред.

Назад.

Писъците не са повод за снизхождение към тревогата, когато е ничия.

Пилетата могат единствено да обичат.

* * * * *

Запомнящи са моите ръце.

По мъжки нежни. Ненаситни. Леки.

Добре ги знае твоето лице.

Усещаш ги по тялото си. Меки.

За тебе се. И двете. Всяка нощ

те милват раменете ти, косата…

Заспивай. Лека нощ. Да спиш във кош.

Аз просто ще те галя в тъмнината.

Онази плаха влюбена жена

Онази плаха влюбена жена,

която пуши с часове отсреща,

изпитва силно чувство за вина –

пропуснала е някого и нещо.

Съмненията. Тихата печал.

Дъждът. Тя пуши. Втренчена и мокра.

Забравила дори, че има шал.

Дъждът попива в меката й рокля.

Онази, да. Жената със кибрит.

Кибритът вече няма да запали.

Привлича погледа като магнит.

Дано ми кимне със глава. 

Едва ли.

Онази плаха влюбена жена.

Пропуснала мига за малка вечност.

Отсреща. Пуши дълго. И сама.

Изгубена във своята далечност.

В зеленото на моите очи

В зеленото на моите очи

потъваш и заспиваш като бебе.

Луната диска си ще окачи

в небето и ще бди с любов над тебе.

Ще бдя и аз със нея. Всеки път,

когато си в зеленото, будувам…

Заспя ли, с теб пренасям се отвъд –

там също само с тебе съществувам.

Възторгът ми в зеленото личи.

С луната буден дълго ще остана.

Ти. Нищо друго. В моите очи.

Невинна. Млада. Чиста. Нежна.

Двама.

Не стига да е няма любовта

От нежност да боли. От красота.

Телата ни да вият от милувки.

Не стига да е няма любовта.

Тя трябва да ни зашлеви с целувки.

Тя трябва да е непокорна с мен,

а с теб - вулгарна - като мръсна дума…

Тя трябва да е крясък споделен,

душите ни да къса – като струна.

Любов без страст е есен, но без дъжд.

Небе без птици. Стихове без смисъл.

Без болка от любов кой влюбен мъж

два реда с малко смисъл е написал?!

Друго и различно

Буквална си. И скучна. Тихо. Пий.

Отворих вино. Ето ти цигара.

Хвърли си дрехите. От мен не крий

гърдите си. Не те намирам стара.

За малко с мен сега се отпусни.

Разголена. Нахална като младост.

Сега. Сред тези четири стени.

Нали не си обичала на халост?

Понеже ставаш скучна… А не си.

Понеже навикът ни приобщава…

Отпий и просто искай с мен да си.

Това единствено си заслужава.

Не ме вълнуват клюките. Вали.

Бъди отново мила. Романтична.

След чаша вино пак си ти. Дали?

Или е друго. Друго и различно.

Обичам те, за Бога

Понякога заставам на ръба.

Понякога.

(Когато си далече).

Да бъда влюбен в тебе, е съдба.

Без теб не мога да живея вече.

Понякога те чакам под дъжда.

Очаквам те. (Той плаче вместо мене).

Надявам се, че ме обичаш…

Да.

Обичам те. За друго няма време!

Понякога. Не често.

Като днес.

(В стотиците изпушени цигари)…

Сърцето ми – на любовта адрес.

Душата ми – за нежността ти - гара.

Обичам те. Нали го знаеш?

Да.

Не мога без ръцете ти. Не мога.

Почти пропадам. (Аз съм на ръба).

Обичам те.

Обичам те, за Бога!