Светът ни се побира в чаша ром.
Надежди, секс, мълчание, скандали…
Направили сме си перфектен дом!
Да бъдем по-щастливи с теб?
Едва ли.
Светът ни сочи винаги със пръст.
И ние с пръст го сочим – пръст, но среден!
Взаимно се разпъваме на кръст.
Обичаш ме.
От тебе съм обсебен.
Светът ни заслужава. Всеки път,
когато чупим чаши за Наздраве,
звездите все не могат да заспят,
а аз треперя целият.
Тогава
оплитам те в един среднощен стих –
да не избягаш в тъмното от мене…
Добре че нищичко не ти спестих!
Светът,
това е цялото ни време!
Няма коментари:
Публикуване на коментар