Боли, понеже знаеш да обичаш

Голяма хамалогия, нали?

Да чувстваш, да желаеш, да отричаш…

Или боли, или навън вали.

Или намразваш - докато обичаш.

Зависим си от чувства и от страст.

Разделите са праг към нещо ново.

Кой има над душата пълна власт?

Отиваш си? Довиждане!

Готово.

И после пак. Отново. Като роб.

Подвластен. Разбунтуван. Невъзможен.

Страхът те прави идеален сноб.

На глас се смееш, нещо те тревожи.

И после извиняваш всеки жест,

сълзите си на дъжд оприличаваш…

Излишен в теб е немият протест!

Тъгата си защо преиначаваш?

Голяма хамалогия, нали?

Да мислиш, да споделяш, да събличаш…

Боли. И без дъждът да завали.

Боли. Понеже знаеш да обичаш!