Не се бърши в душата ми, недей

Душата ми прилича на парцал,

ти всички свои грешки бършеш с нея…

Но въпреки това останах цял.

Умея даже още да се смея.

Простил съм ти. Простил съм куп неща –

скандали, изневери и обиди…

Износва се от страсти любовта.

(А краят й кой може да предвиди?!).

Откакто имам теб, аз знам добре:

Животът е такъв, какъвто трябва!

Обичаш ли, не можеш да се спреш.

От обич всяка тежка рана радва!

Простил съм ти. Обичам те. В това

душата ми е сигурна от рани…

На рамото ми ще склониш глава,

ръката ми гърба ти ще прихване,

ще пием по едно или по две

(все още има нещо помежду ни)…

Не се бърши в душата ми, недей!

За раните по нея стигат думи!