Седни до мен

Седни, за да погледаме дъжда.

Да си починем.

Малко да разпуснем.

Свирепи сме в любовната вражда,

все още жадни – меките ти устни.

Седни до мен. Мълчи. Мълча и аз.

Водата по прозореца се стича.

Крещим си пак, но този път без глас –

Обичам те! Обичам те!

Обичам!

Така красив е пролетният дъжд!

Животът вън отново се заражда.

Седни до мен.

Аз като влюбен мъж

знам как да утолявам тази жажда:

целувка по едната ти ръка,

а после и по страстните ти устни…

По улицата вън тече река –

в такова време няма да те пусна.

Седни.

Да си починем за момент.

Моментът за любов е неизбежен –

един априлски мокър сантимент

в целувките ме прави по-прилежен!