Запомняш постепенно
всичко в мен –
зеленото в очите ми,
ръцете,
когато от любов съм
умилен
и сякаш ще ми се взриви
сърцето.
Запомняш всеки дъх и
всеки жест,
запомняш ежедневните
привички…
Запомняш, че съм
най-разнежен в шест,
а с теб в леглото съм
готов на всичко.
Запомняш ме такъв,
какъвто съм.
Водата, казват, също има
памет.
Дъждът си спомня локвите
навън –
в тях стъпките ни боси ще
останат.
Сега, докато пролетно
вали,
запомняй всичко, свързано
със мене!
И ще ме помниш винаги, нали?
Любовник верен
за дъждовно време!
Няма коментари:
Публикуване на коментар