Момчето със зелените очи
е още в мен. И там ще си остане.
По ласките ми в тъмното личи,
когато теб целувам на дивана.
В косата има мъничко сребро –
играеш си със кичурите бели…
В ръцете ти е. Мило и добро,
със теб е вече толкова недели!
Момичето в душата ти – и то,
зависимо от любовта момчешка,
трепти в ръцете му като листо,
настръхнало под тънката си дрешка.
Божествено е. Любим се. Мълчи.
Изказани са всичките ни думи.
Момчето със зелените очи
и ти!
Животът само помежду ни!
Няма коментари:
Публикуване на коментар