четвъртък, 9 февруари 2012 г.

Празен гардероб


Познати са ми болката, плачът,
тревогата, съмненията също...
Не ми ги причинявай този път.
Омръзна ми тъгата да прегръщам.

Душата ми е празен гардероб –
изпразни се от толкова умора...
Не искам повече да бъда роб
в желанията на случайни хора.

Върни ми радостта. Поне за ден.
Притискай ме в прегръдката си нежна.
Обичам те. В това съм откровен.
Към тебе любовта ми е прилежна.

Достатъчен е погледът зелен.
Усмивката. Ръката. Блага дума.
Достатъчно ще е да си до мен.
И устните ти тихо да целуна...

1 коментар: