- Не, не съм.
- Извинявай, взех те за нея.
- Свикнала съм. Често се припознават в мен.
- Вероятно е заради присъствието ти. Напомня нейното.
- За теб е така. Всеки има своите сравнения.
- Равнодушно звучиш…
- Не, просто съм обективна. Рано или късно всички разговарят с мен.
- Странно, че имаш глас. Мислех те за няма.
- Казах ти, всеки ме приема различно. Ти ме чуваш, други ме виждат, а трети се правят на слепи и отказват да ме приемат. А аз съм най-доверената любовница…
- Любовница? Какво искаш да кажеш?
- Че съм винаги на разположение, отдавам се изцяло и оставам, докато тъгата и съмнението не си отидат.
- Аз нямам съмнения и не изпитвам тъга.
- Странно. Взе ме за нея преди малко.
Тогава тишината го прегърна, сложи главата му на гърдите си и той започна с оправданията си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар