Осем вечерта

Защо изчезваш в осем вечерта,

когато съм готов да те прегръщам?

Не стига тялото ти през нощта.

При друг ли нощем мислите те връщат?

Очите ти защо не гледат мен,

а някак вяло в тъмното се взират?

Съмнения объркват ме съвсем.

Ръцете ми дори те подозират.

Или е ревност жадната ми страст -

себична нужда да те притежавам –

че виждам между теб и мен контраст,

от който всяка вечер полудявам?

Нали си тук? Обичаш ме, нали?

Любовно, лудостта ми е присъща...

След малко ще е осем. Ще боли,

ако след осем някой друг прегръщаш...