*****

Лишавам се от пошлия си блясък.
Разпадам се в съня така: внезапно.
Сънувам стъпките ти върху пясък,
но те на моите вървят обратно.

И някак неразумно лунатично
променям бързо своята посока
и тичам, тичам, тичам истерично -
студено е, намръщено и мокро.

Когато те откривам се събуждам
отново сам до мръсната си риза,
и все така, по навик, се осъждам
за всичките си сънени капризи.