*****

Вечерта, между осем и девет,
олеквам - ей така - сякаш нарочно;
с вино ме опива тишината:
от виното нозете ми падат;

цепелинът лети през безсънните облаци,
среща по някоя птица,
която с досада отвръща на поздрава...

Когато се връщам на себе си,
раменете болят,
а очите ми са пълни с песъчинки...