сряда, 31 март 2010 г.

Оса

Осата изпитва слуха ми,
злорадо побърква инстинкта ми.
Цели се тайно.
Цели се точно.
Прави се на безразлична. Нарочно.
Кацва върху мисълта ми.
Съсредоточавам вниманието си -
цялото -
в нея.
Може да жилне парченце от мене, НО!
Всъщност хищното й жужене ми е все едно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар