Оргазъм

Щом дрехите припряно съблечеш,

предала се на жадната съблазън,

надявам се за дълго да не спреш.

Останалото просто е оргазъм.

В онази твоя хладна голота

за дълго време искам да потъна.

И мене подлудява ме страстта.

Изпъва ме пред тебе като струна.

За дълго искам всеки звук и стон,

с които ме засипваш непокорно,

да бъдат със възбудата ми в тон,

дори да е крещящо – като в порно.

Отдай ми се. Побъркай ме. И с вик,

когато от възбуда сме към края,

отбележи от радост този миг,

докоснал ни за мъничко до рая.

Да заминем за Париж

Вземи ме. Да заминем за Париж.

Париж е град за влюбени. Вземи ме.

Да тръгнем незабавно. Твой съм. Виж.

Багаж не ми е нужен. Нито име.

Вземи чадъра само. Ще вали.

Ноември е. Дъждът ще ни измокри.

Там всички локви с теб ще поделим.

А после ще ти купя нова рокля.

Да тръгваме. Докато е любов.

Париж е град за влюбени. За двама.

Тепърва да обичам съм готов.

Обичам теб. Причина друга няма.

Ръцете довършват всичко останало

Има ли страст, ръцете довършват всичко останало. Тръгват от тила, спускат се надолу към заобления като круша ханш и стигат до глезените. Следват целувките. Те са по-точно леко докосване на устните върху тръпнещата плът. Една с една не си приличат. Парят. Гърдите изтръпват, краката отмаляват, а световъртежът в главата те залюлява като махало на часовник. Времето не е достатъчно. Гали. Времето не съществува. Целувай. Времето е единствената невъзможност да разграничим сегашната си свързаност с предстоящата истерия, ако не останем свързани и след смъртта. Гали. Страстта е налице. Тялото ми – също. Целувай до припадък. Когато омалея от целувки, ще съм познал живота. Животът без допир и целувки е само съществуване. 

Листо в тетрадка

Понякога тъгува любовта.

Тогава сме сами, макар и двама.

Освен от неизменна суета,

да бъдем тъжни няма повод. Няма.

Понякога захласва се от смях.

Тогава сме задъхани от нежност.

Когато няма поводи за страх,

без теб да съм е просто безнадеждно.

Пристъпва ли по паднали листа,

красива става есента ни кратка.

За да запазим дълго любовта,

прибираме едно листо в тетрадка.

В един хербарий, дойде ли тъга,

отново ще е нежно и красиво,

и даже да е киша от снега,

със тебе няма да ми бъде сиво.

За себе си ме крий

Цигарата ти искам да запаля.

Да ти налея вино. Аз съм джентълмен.

Не искам да го правя за похвала.

Отвътре идва, щом обичаш мен.

Живея. С теб обичаме да пушим.

Лъжи ме. Вино, ласки и лъжи.

Тъй както Карла в песента си с Руши

играе на тъга, ме излъжи.

Аз вдишвам от дима. Ти вдишваш мене.

Без виното какво е любовта?

Да пушим и да пием. Няма време.

Напук на другите и есента.

Ще легна върху топлата ти пазва.

Лицето ми ще галиш. Ето, пий.

Мълчи. Пуши. Отпивай. Не приказвай.

Обичай ме. За себе си ме крий.

От нежност да останем безпощадни

Очите ми със шала завържи.

Целувка дай за жадните ми устни.

Две думи нежни само ми кажи –

„обичам те” са думи земетръсни.

Прави каквото пожелаеш с мен.

Нали съм ти играчката любима.

Пази ме в тайна. Заключи ме в плен.

За тебе само нека да ме има.

Аз, ти и по средата любовта.

Превързани очи и устни жадни.

Такъв за нас приемаме света –

от нежност да останем безпощадни.

Забравих си чадъра

Забравих си чадъра. Теб не съм.

Теб никога не мога да забравя.

Ноември е. Дъждът се лее вън

и всяка капка в локва кръг оставя.

Прескачали сме локви и преди.

От малки. Ето, още го умеем.

Комините въздишат черен дим.

Студено е. Ще го преодолеем.

Чадърите са нужни за разкош.

Но ти си цялата за мене блясък.

Следите ни са мокри тази нощ.

Различни са от тези върху пясък.

Но в кръгове любовни всеки дъжд

следите ни сред локвите превръща.

Не взех чадъра. В дъжд обичащ мъж

достатъчно е само да прегръща.