Животът е виенско колело

Животът е виенско колело.

Затворен кръг. Изгубена окръжност.

Това, което вече е било,

повтаря се, ала под друга външност.

Душите ни – бонбони в станиол –

топят се, вкусени от устни чужди.

Превръщаме се после в стълб от сол

(от камък кой нормален има нужда?).

Обичаме. Въртим се до несвяст.

Превземаме. Разделяме. Владеем.

Тук идваме, заченати от страст.

Въртим се в страховете си. Стареем.

Животът е виенско колело.

Животът е такъв, какъвто трябва.

Въртим се. Във вечерно облекло,

запасали в коланите си брадва.