Приемам октомврийската
мъгла.
(Дърветата все пак не си отиват).
От днес във всички
стоплени легла
по двойки влюбените ще
заспиват.
Ще има и самотни посред
нощ.
(Животът има своите контрасти).
Мъглата през октомври –
навик лош
за хората с несподелени
страсти.
Животът като пумпал се
върти.
(Ще бъде лято някога. Така е.).
Мъглата през октомври –
аз и ти -
целувки в часовете на
безкрая.
Тепърва има много да
вали.
(Без дъжд прозорците тъга не знаят).
Мъглата и леглото ще
делим -
и виното - сред малката
ни стая.
Приемам октомврийската
мъгла.
(Самотни хора винаги ще има).
Без моите ръце, аз знам,
не би могла.
Октомври.
А тепърва идва зима.
Няма коментари:
Публикуване на коментар