И не защото пия пак ракия,
и не защото се наливам сам,
и не защото чувствата си крия,
и не защото пак съм в стрес голям,
и не защото звуците ме дразнят,
и не защото дълго не вали,
и не защото думите са празни,
и не защото мислиш ме – дали? ,
и не защото някак е умора,
и не защото трябва да си с мен,
и не защото не понасям хора,
и не защото пак съм вдъхновен,
докато бавно чашите изпивам,
от тебе се нуждая – ей така -
до мен да си… Понеже се убивам
с ракия сам… Без твоята ръка…
Няма коментари:
Публикуване на коментар