Началото е път към края. Първо ще съм изненадан колко си неповторима. После, с времето, ще те наизустя и ще мога да те рисувам със затворени очи. Ще предусещам тъгата ти, ще се възползвам от добронамереността ти и ще ликувам с твоята радост, понеже ще я познавам добре. Незабравимата първа целувка ще избледнее като листата на белите рози, които толкова обичаш. Фотосинтезата ще спре, нищо че слънцето ще продължи да грее. Ще се запокитим несъзнателно в съмнения и догадки. Ябълката, ударила Нютон, ще падне настрани от нас и ще ни се вижда кисела. По Петровден ябълките със сигурност са неугледни, но сладки. Така постепенно ще се наситим и на аромата, и на формата, и на съдържанието. Накрая, когато ме попиташ дали те обичам, ще затворя очи и ще се опитам да припомня първата целувка. Съзнанието леко ще се бунтува, сетивата ми малко ще са притъпени. Но винаги една ваза изглежда добре, ако в себе си има рози. Ще си представя, че не са бивши…
Няма коментари:
Публикуване на коментар