Обичаният друг

Любов е непрекъсната потребност

да бъдеш просто част от някой друг;

Любов е синоним на тиха ревност,

когато другият го няма тук.

Любов е упоритата умора,

която с друг в леглото си делиш;

Любов е и когато си сред хора,

но само него със очи следиш.

Любов е неотменната готовност

за друг живота си да отдадеш;

Любов е да приемаш за съдбовно,

че с този друг готов си да умреш –

дори за теб да има дни и нощи,

дори да има светлина и звук...

Любов е да си сигурен все още,

че сам си продължение на друг.