Знаят го ръцете

Не ни прецаквай с ревност вечерта.

Красивите жени по грим са още.

Не ти отива никак ревността.

Прави сега любов със мене.

Нощ е.

По тъмно трябва вино. Тишина.

Студена диня. Другото го можем.

Красивите жени са у дома.

У нас сме двамата.

Държа и ножа.

Ще срежа първо динята на две,

а после ще нарежа ситно двете.

Красивите жени са богове.

Една от тях си.

Знаят го ръцете.

Нека е небрежно

За теб ще сложа черното сако.

Ще сложа джинси. Нека е небрежно.

Не искам „но”, „ала” или „ако”.

Ще бъде както всяка вечер –

нежно.

Ще бъде, както всички предни дни.

Резонно. Безпричинно. Страстно. Потно.

В очите след това ме погледни.

Да, в тях си.

И ще бъдеш –

доживотно.

Русалки

От малък знам – русалки съществуват.

Сънува ги порасналият мъж.

Умеят да прегръщат. Да целуват.

(Русалки съм целувал неведнъж).

Те знаят как душата да превземат.

Полегнали на някоя скала,

припяват нежни песни. Нежно стенат –

не си отивай,

моля те!

Ела!

И ти оставаш. В нежността повлечен,

не можеш на страстта да устоиш.

Русалка срещнеш ли, не можеш вече

да бъдеш същият.

Не вярваш?

Виж.

Отдавна всичко в мене те владеят.

Не питат. Знаят.

Кой не е готов,

когато нежно от скалата пеят,

да стане роб на тяхната любов?

Зависим

С теб свързва ни не само алкохол.

Любовните игри граничат с порно.

Не съм единствен, знам. Мъжаги – бол.

Граничи любовта с безотговорност.

Зависим съм от лекия ти шал.

Не си играй със мен на толерантност.

Аз всичко свое вече съм ти дал.

Сега съм гол пред теб – за елегантност.

Зависим съм от всеки гневен жест

преди да почнеш силно да прегръщаш.

Избраха ни правителството днес.

Наздраве, мила!

После ще повръщаш.

С теб свързват ни такива часове,

че утре даже да умрем от скука,

ще знаем: разделихме си на две

и любовта, и виното си. Тука.

Нали сме живи, нека сме на „ти”

с нагоните и тъмните си страсти.

Мъжаги – бол. Но аз ти пиша стих.

Повърна ли?

Добре.

Наздраве.

Здрасти!

Не пречи тишината (На И.К.)

Не пречи тишината. Сам не съм.

Нали ме наблюдаваш. Твой съм. Знаеш.

Валяло е. Личи дъгата вън.

В небето път към мен (нали) чертаеш?

Не пречи тишината. Всеки дъх

за мен е. Разпознавам тези устни.

Дано по всеки камък има мъх.

Аз твой съм. Знаеш. Няма да те пусна.

Не пречи тишината. Филм с обрат.

Сюжетът като любовта – объркан.

Не пречи тишината. В този свят

да ми мълчиш – по-важно е от църква!

Леко по Чехов

Днес ни има.

Утре ни няма.

После – зима.

Гара.

За двама?

Филм по руски.

Леко по Чехов.

Влажни устни.

Скъсана дреха.

После – лято.

После – усмивка.

Думи слети.

Ти си

(щастливка?).

Днес ни има.

Утре – едва ли.

Пак е зима.

Сняг - на парцали.

Така поне все нещо ще остане

Добре де, помълчахме си… Сега

е време да си покрещим на воля.

Ако не покрещим сега, кога?

За любовта се иска бурна роля.

Ръце се искат. Плът. Възторг и акт.

Любовни откровения – до крясък!

Не сме застинали като в плакат.

Крещи ми от любов!

Да бъде трясък!

Мълчахме си достатъчно. Нали?

Извикай колко много ме обичаш!

Магията е в думите.

Дали?

Крещи! На буря искам да приличаш.

Копнея да си вятър всеки път.

Безмилостен. Помитащ. Ураганен.

Крещи ми с думи. С мисъл. С нежност. С плът.

Така поне все нещо ще остане.