Отдавна те познавам

Понятна е причината за мен.

Познавам те. Отдавна те познавам.

Аз също имах натоварващ ден.

Не ми се слуша говор, съжалявам.

Ще пусна филм. Ти просто си хапни.

Сипи си вино. Ето ти салфетка.

Ужасно е, че двама сме сами!

Но винаги се случва, в крайна сметка.

Мълчи. Наздраве. Влюбено се дръж.

Не ме вълнуват никакви причини.

Не казвай нищо. Аз съм просто мъж

със опит в любовта. И на години.

Достатъчно натрупахме, нали?

Достатъчно е. Тихо. Нито дума.

Боли те, знам. И мене ме боли.

Хапни си. Преди сън ще те целуна.

Откраднати минути

Откраднах си минути тишина.

Без звуците си още по-красива.

Щом мъж обича някоя жена,

той прави всичко, за да е щастлива.

Сега не чувам нищо. Само ти

присъстваш в онемялата ми стая.

В ръцете ми – изчезнала почти –

на тихо те целувам най – накрая.

Попивам всеки полъх на парфюм

и всеки дъх от устните ти меки…

„Обичам те”, изказано на ум,

е истинско „обичам те” за всеки.

Откраднах си минути. Ти и аз.

В мълчание, което обладава.

Не се нуждае любовта от глас.

Достатъчно е да ни притежава.

Дамата с цветя (На Наси Миткова)

Усмихваш се… Усмивка като тик,

застинал на лицето ти… Такъв си.

Не осъзнаваш мен и всеки миг,

във който те обичам… Лед до кръв си.

А аз съм просто дамата с цветя,

която се усмихва нежно, мило…

Не иска твърде много любовта –

усмивка от сърце й дава сила.

Когато любовта е само тик,

превръща се в измъчена гримаса…

Да се усмихваш от сърце е трик

за повече от говор. И на маса.

*****

И мъжкото ми его не успя

от твоите ръце да ме опази.

Не чувствам глад. От седмици не спя,

разкъсван от любовни метастази.

Ще могат само устните да спрат

терзанията в болното ми тяло.

Целуваш ли, олеквам всеки път,

зависим от целувките изцяло.

Виновен

Виновен съм. За всеки миг без теб.

За всяка тиха ласка пропиляна.

Не е достатъчно, че съм поет.

Не в думите, в теб искам да остана.

Виновен съм, че вечер не държа

в ръцете си ръцете ти студени…

Не стига, че до теб в легло лежа,

ако телата са несподелени.

Виновен съм. Любовната вина

не можеш да изкупиш само с думи…

Ако си с мен, а чувстваш се сама -

виновен съм – тъга е помежду ни.

Взаимно свои

Започвам отначало. Поглед. Жест.

Желанието в погледа. Ръцете.

Ще бъде всичко същото от днес.

Покана за вечеря. Среща. Цвете.

Взаимно свои. Само аз и ти.

Цигарите. И чаши, пълни с вино.

По твоята червило ще блести

след моите целувки – те са в синьо -

Небе. Море. И моите очи.

И нежността ми. Цялата. До края.

Личи. Ще бъде същото. Личи.

Завинаги. До края на безкрая.

Тишината в мен

Понякога и тишината в мен

изпитва нужда да остане чужда.

Поделям с теб живота всеки ден,

но да оставам сам аз имам нужда.

И не че е досадно да съм тук -

в целувките ти, в твоите прегръдки…

Не правя на инат. Не е напук.

От самотата пия с малки глътки,

големите са пак за любовта –

тя, любовта, изпитва силна жажда…

Но често мъжката ми самота

за малко повече ми се услажда…