Дано да ми простиш

Дано да ми простиш, че не успях

лицето ти да галя без да спирам...

Целуваш ме. Целуваш ме през смях.

Когато спреш, умирам пак. Умирам.

Дано ми простиш, че любовта

за малко с мен заспива всяка вечер…

На сън копнее ласките плътта.

Без твоите ръце не мога вече.

Дано да ми простиш, че до смъртта

аз само теб ще искам да обичам…

Целуваш ме. Пристига вечерта.

Нали не ти изглеждам по-различен?

Дано да ми простиш, че всеки вик,

изтръгнат от ръцете ти прилежни,

за мене е безкраен като миг.

И аз потъвам в цялата му нежност…

Най-истинска е чуждата любов

Така… Настъпи ден за равносметка…

Прилично се обичаме до тук.

Завижда ни самотната съседка.

От завист все за нещо е напук.

Разменяхме си нежност и обиди.

Целувах те. За още съм готов.

Кой няма за това да ни завиди?!

Най-истинска е чуждата любов.

Харесва ми улегналата връзка.

Щом завист има, значи е наред.

Ще сложа новата си вратовръзка -

дано ме види другият съсед;

усмивката ще си сложа – днес е празник –

ще бъда мил, цял ден ще съм добър,

и в погледите на съседи разни

ще тръгнем заедно под общ чадър.

Това е. Зимата навън е бяла.

Подхлъзнем ли се двама на леда,

щом цялата на мен си се опряла,

ще ни завиди даже и града.

Там

Аз няма да запомня твърде много неща. Не вярвам във времето. Забравата е другото лице на пространството. Там, където се срещнахме. Там, където ще се забравим. Мястото на нашата непрестанна умора да се обичаме.

Няма да запомня книгите и техните автори. Няма да мога да цитирам откъси. Ще се отърся от сюжетите на любими филми и няма да ги разпознавам по заглавия. Там, където съществуваме в спомени и мисли, математиката не е добре дошла.

Ще искам да се върна. Там, където съм целунал за първи път. Само ще го искам. Направя ли го, всичко ще отиде по дяволите, защото ТАМ със сигурност нищо няма да е вече същото. Част от теб ще се рее сред цъфналите люляци. Иронията е в това, че сега дори не харесвам люляк. Но ще се опитвам да си припомням пролетното му ухание.

Ще затварям очи и ще протягам ръце напред. Като в игра на сляпа баба. Пипнешком ще се придвижвам напред в безкрайното пространство, защото очакването остава. Очакването е надеждата, че всичко, което предстои, си струва. Там.

Твоето лице

Коя си ти? И откъде се взе?

Как влезе тихо в моя свят, кажи ми.

Сега съм роб за твоите нозе.

Крещи по мен. Целувай ме. Вържи ме.

Аз вече нямам своя свобода.

Животът ми от твоя е зависим.

Щом жадна си, умирам за вода.

Прегръща ли ми се, прегръдка ти си.

Кажи ми… Не. По-скоро замълчи.

Бъди обичаща, коварна, гневна…

С любовни, с мръсни думи ме гълчи,

но само мене искай. Ежедневно.

Играчка съм за твоите ръце.

За теб е всяка малка част от нея.

Не знам коя си. Твоето лице

единствено ме кара да живея… 

Бъдни вечер

Отива си декември. Не боли.

Претръпнали в тревогата сме вече.

Навън е зверски студ, но не вали.

Приготвяш масата за Бъдни вечер.

На Бъдни вечер ще сме ти и аз.

И в Коледата има нещо тъжно.

От малък плача – като мъж – без глас,

затворен в собствената си окръжност.

Отидоха си хора и съдби.

Надявам се, че лошото приключи.

Ще бъдем по-щастливи. Може би.

Все нещо мило трябва да се случи.

Навън е лед. Животът сякаш спи.

Замръзнал е под снежната покривка.

Добре че празнично до мен си ти.

Така ме топли твоята усмивка.

Наздраве, Коледо. Добре дошла.

Не искаме подаръци и свещи.

На масата ни тихичко ела,

за нас е важна зимната ни среща,

понеже от натрупана тъга

забравихме да бъдем милостиви…

Наздраве, Коледо. Едва сега

припомняме си, че сме още живи…

Опасност да сме разделени няма

Не свърши този свят. И пак е ден.

А после пак ще бъде зимна вечер.

На топло ще се будиш още с мен.

Не може нещо друго да ни пречи.

Щом преживяхме края на света,

останалото са кахъри бели…

Не може да се свърши любовта.

Наздраве, обич. Утре е неделя

и, както с теб го правим всеки път,

с кафе горчиво ще закусим двама…

Размина ни се. Оцеля светът.

Опасност да сме разделени няма.

Как искам да те помня все така

Как искам да те помня все така

възторжена, обичаща и млада…

Не пускай, мила, моята ръка.

Навън е лед, а още сняг ще пада.

Как искам да те помня все така

разцъфнала от нежните ми думи…

Аз много думи ще ти изрека,

щом любовта се топли по между ни.

Аз искам да те помня все така

отдадена на цялата ми вяра,

че както пази ехото вика,

така и всяка обич се повтаря.