Точка

Ти ще си причина за всяко мое завръщане. Тук, където звук и тишина съществуват в симбиоза. Тук, където вятърът гали водата, а водата непрекъснато доставя радост на вятъра, въпреки че е уморена да бъде галена. Тук, където въздухът подклажда огъня, а огънят оставя дробовете ни без въздух. Тук, където можем да се обичаме, напук на всички изтрещели хора, които се правят на влюбени. Ти си причината да съществувам. Ти си причината да имам молитви. Ти си причината да осъзнавам всяка секунда, всяка минута, всеки час, всички следващи часове, в които предстои да докажем, че сме по-големи от Вселената, защото имаме право на любов и се обичаме неподражаемо. Тук, където свършва Млечният път, за да продължим двама през джунгли, пустини, океани и непознати галактики.

Ти ще си причината за всичко, което ме прави жив. Точка.

Седни, любов

Здравей, любов! Едва те разпознах

сред късни есенни цветя и хора…

Изчезна бързо мъжкият ми страх,

че няма с тебе скоро да говоря.

Седни, любов! И всичко ми кажи.

Аз мога цяла вечност да те слушам.

Възглавница на кръста си сложи,

удобно настани се. Аз ще пуша,

докато осъзная че си с мен,

замаян от красивите ти думи…

А щом се свърши есенният ден,

целувки ще останат помежду ни…

От не любов дошло ми е до гуша

Модерна стана тази не любов…

Безплътна. Безметежна си. Бездушна.

Готов съм за любов. Така готов...

Но ти оставаш само равнодушна...

Говоря. Ти не чуваш. Не следиш

ръцете ми от нежност уморени.

Присъстваш просто. Просто си седиш

и гледаш нещо, но встрани от мене.

Недей така. Недей така. Недей.

За малко погледни ме и ме слушай.

Поне веднъж за нещо се засмей...

От не любов дошло ми е до гуша...

С тревата говоря

С тревата говоря…

С калинките също…

Говорим. Не спорим.

Дори ги прегръщам.

Но ти не разбираш

езика ни всъщност…

Партньори подбираш

само по външност…

После ще мога

с тебе да споря.

Тихо, за Бога!

С тревата говоря…

Шепот

Шепот на устни

в есенен мрак.

Как да те пусна?

Как, кажи, как?

Тихо обичаш

всичко във мен.

С мен си приличаш

вече съвсем.

С думи ме галиш,

милваш с лице,

лесно ме палиш

с нежни ръце.

Аз те обичам.

В късния час,

мое момиче,

шепна и аз.

На IF

Жената има право да очаква.

От много нежност няма да боли.

Мъжът до своята жена прикляква

и моли за любов, щом вън вали.

Щом вън се бие вятърът с водата

и страшна е в представите нощта,

във стаята мъжът е при жената,

понеже е при нея любовта.

Целува го. Той също я целува.

Прозорците разплакани крещят

и с бурята в нощта така ревнуват,

че двамата не могат да заспят.

На IF

Жената има право да очаква.

От много нежност няма да боли.

Мъжът до своята жена прикляква

И моли за любов, щом вън вали.

Щом вън се бие вятърът с водата

И страшна е в представите нощта,

Във стаята мъжът е при жената,

Понеже е при нея любовта.

Целува го. Той също я целува.

Прозорците разплакани крещят

и с бурята в нощта така ревнуват,

че двамата не могат да заспят.