Изчезнала съвсем

Отивай си. Махай се. Стига.
Дъждът не вали. Няма вече небе.
Съмнение. Лудост. Интрига.
Трева не расте. Сам не знам накъде.

Представата. Споменът. Беше.
Къде е денят? И къде е нощта?
Животът. Съдбата ни. Грешно
подходихме с теб. Няма я любовта.

А вятърът, хладният вятър
поне остави да се вихри във мен –
ще те усещам в косата си
и няма да си изчезнала съвсем.

Мокро

Ало, ти ли си? Обичам те!
Дъждът е винаги вода -
Дори когато се събличаме,
когато НЕ е всъщност ДА;

когато тръгват си неделите
и делниците подир тях...
Така и аз да те споделям
завинаги! Без капка страх.

Точица

Ако можех да спра,
поне за миг да се спра –
да разгледам пейзажа наоколо –
щях да разгадая много неща,
щях да се спусна в дълбокото...
Щях да припомня лицето си -
казват, веждите ми били побелели... -
щях да зачитам всеки от дните,
не само неделите.
Ако можех да спра,
поне за миг да се спра,
щях да започна от нулата...
Колкото точица голям е света,
а непрекъснато
в него се губя...

Рециклиране

Рециклирам спомени и дати.
Не помня откога съм тук.
Не искам да вървя нататък,
внезапно онемял – без звук;

Не разбирам как така в забрава
днес тънат толкова лица...
Неестествено се остарява
без гласовете на деца.

Провокирам закърнели страсти,
обръщам се за миг назад...
Приветливо изричам „здрасти”
на себе си, но като млад,

ала младият ми „Аз” не вижда,
че в него жадно съм се взрял...
или пък просто ненавижда ме,
защото с мен е остарял?

Хаос от неща

Нещата са сложни. Нещата са прости.
Животът е низ от поредни неща.
В живота, неканени, всички сме гости,
десерт е в менюто ни просто смъртта.

Изричаме нещо. От нещо се крием
докато ни има, докато сме тук...
В нещата през цялото време сме ние –
моментна илюзия, спомен за звук.

В нещата намираме семпли причини
да бъдем добри, а понякога зли...
Нещата са всичките наши години,
в които се радваме и ни боли.

За нещо ни има, от нещо ни няма -
причини за нещо все движат света...
Но коя е причината да сме двама
сред хаос от толкова много неща?

Тик - так

Джони отвори очи и по навик задържа поглед в мигащия циферблат на часовника. Пак – пак, пак – пак, пак – пак ... Започнаха да го засипват синоними: ОТНОВО е ден. ПОСТАРОМУ трябва да се приведе във вид. КАКТО ВИНАГИ се налага да отиде в офиса, ако дотам не се удуши в собствената си вратовръзка. ОБИЧАЙНО да говори по телефона, да се усмихва и да яде. НЕПРЕКЪСНАТО да чува мисли, които НЕПРЕСТАННО иска да прескочи, защото това, според някои, го държало жив. Въпреки вратовръзката.
От написването на първото изречение изминаха пет минути.
Тик - так, тик – так, тик – так...

Екзистенц

Зачеване. Раждане. Ласки.
Повиване. Говор. Растеж.
Подливане. Гримове. Маски.
Познанство. Целувка. Годеж.

Заспиване. Гушкане. Тясно.
Събуждане. Нерви. Тъга.
Кафето. Цигара. Опасност.
Самотност. Морето. Брега.

Надеждата. Времето. Старост.
Припомняне. Мъка. Отвън
животът се ниже нахалост.
Блажени сме само насън.