Ако можех да спра,
поне за миг да се спра –
да разгледам пейзажа наоколо –
щях да разгадая много неща,
щях да се спусна в дълбокото...
Щях да припомня лицето си -
казват, веждите ми били побелели... -
щях да зачитам всеки от дните,
не само неделите.
Ако можех да спра,
поне за миг да се спра,
щях да започна от нулата...
Колкото точица голям е света,
а непрекъснато
в него се губя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар