Влюбени по Пикасо

В картина на Пикасо – ти и аз.

Квадратно влюбени. Квадратно тихи.

Нахално розово.

Какъв екстаз -

и двамата в квадратните му щрихи!

Цигара за разкош. Легло. Абсент.

Не трябват думи. 

То си е прекрасно!

Пикасо ни е уловил в момент,

когато всичко между нас е ясно.

Така във този розов период

ще си останем с теб квадратно верни –

рисувани в любовен епизод

на нашите целувки 

след вечерни.

Обичай ме бавно

Обичай ме бавно!
Обичай ме леко!
От страст е, да, знам, но
да бъде и меко –

да бъде приятно,
неистово плавно –
да е необятно!
Обичай ме!
Бавно!

За първи път

Не се сравнявай с другите. Недей.

Те чезнат в спомените ми далечни.

Налей за себе си. За мен едно налей.

Животът ни е кратък като вечност.

Оставям даже секса настрана

(за секс минути колкото поискаш!).

Сега сме двама в тази тишина.

Не те целувам, и те чувствам близка.

Отпиваме. Ледът ще се стопи

от устните ни в стъклените чаши.

Ще си допием, после ще поспим.

Леглото в стаята е само наше.

За първи път усещам пролетта –

за първи път не трябва да целувам,

за да личи по нещо любовта…

До теб съм.

Пием.

Пушим.

Съществувам.

Седни до мен

Седни, за да погледаме дъжда.

Да си починем.

Малко да разпуснем.

Свирепи сме в любовната вражда,

все още жадни – меките ти устни.

Седни до мен. Мълчи. Мълча и аз.

Водата по прозореца се стича.

Крещим си пак, но този път без глас –

Обичам те! Обичам те!

Обичам!

Така красив е пролетният дъжд!

Животът вън отново се заражда.

Седни до мен.

Аз като влюбен мъж

знам как да утолявам тази жажда:

целувка по едната ти ръка,

а после и по страстните ти устни…

По улицата вън тече река –

в такова време няма да те пусна.

Седни.

Да си починем за момент.

Моментът за любов е неизбежен –

един априлски мокър сантимент

в целувките ме прави по-прилежен!

Толкова е мило

Сменила си червилото? Добре.

Сменила си прическата? Прекрасно!

Сако и панталон Пиер Карден!

Обувките – Маноло Бланик.

Ясно!

Не питам кой е.

Който и да е,

едва ли като мен се наслаждава…

Със сигурност е малко демоде!

Жена такава той не заслужава!

Иди го виж. Иди за през нощта.

Прегръщай го! Целувай го!

Целувай!

Себична си остава любовта –

докато го целуваш, мен ревнувай!

С разчорлени от другия коси,

с размазано от ласките червило,

при мене се върни. Ти моя си!

Това ми стига.

Толкова е мило!

(Не)любов

Момите са ги вграждали в чешми –

такава обич днес не знае никой!

От всичките чешми сме по сами!

Дърво без корен.

Бурен без мотика.

Момците са извивали хоро –

кой мъж сега с хорото се захваща?

Забравихме красиво и добро!

Това ли искаш? Мен ли искаш?

Плащай!

Пари. Бездушност. Похот.

(Не)любов.

Умряха майсторите на чешмите!

Как искам премалялата любов

на младите момци, и на момите!

Лъжата на шега

Лъжата днес празнува. Дама с чар

неустоим.

Желана. Непонятна.

Ще седне днес във някой лъскав бар.

Ще се усмихва мило и приятно.

Шегата настрана! 

Тя знае как,

кога и колко трябва да флиртува –

мъжа превръща в истински глупак,

жената пък чрез нея съществува.

Ще си поръча силно питие.

Краката си невинно ще кръстоса.

Краси рутинното ни битие -

изисква, покорява и ядосва.

Празнува днес лъжата. На майтап.

За нея всеки ден е малък празник.

Тя има уникален занаят –

привлича, обещава, дава, дразни!

Наздраве!

С този чар неустоим

ще седне в бара срещу вас отсреща…

Усмихната в цигарения дим,

тя просто има да ви каже нещо…