Обичам те по тъмно

Дали от прекомерна суета

или от страх, че може си идеш,

не те прегръщам много през нощта…

Да можеше очите ми да видиш…

Зелени и по тъмно… Ала в тях

съмненията гонят се безсънно…

Дали защото вече остарях,

обичам те единствено по тъмно?

Пешки

Да пием за богатите мъже.

За тъжните жени да пием също.

Те стискат във ръцете си въже.

Да имитират смях им е присъщо.

Да пием за привидната любов.

Тя също има чар, тъга и сила…

Дори за нея всеки е готов.

Жена за малко нежност би убила.

Да пием за страха, че сме сами.

Да пием за големите си грешки.

Грешим, но всяка грешка отстрани

изглежда като битка между пешки.

Царицата е някъде на бал,

а царят с друга страстно се целува…

Животът ни е само карнавал.

И в него пешките не съществуват.

Любовни половини

Взаимност. Тази дума между нас

ни свързва във едно голямо Цяло.

Говоря чрез вълшебния ти глас.

Усещаш мен чрез мъжкото ми тяло.

Любовни половини. Ин и Ян.

Останалото просто съществува.

Достатъчно е само да го знам,

докато устните ми теб целуват.

Отдадени взаимно, Любовта

е тази, дето в Цяло ни превръща...

Не бих разбирал нищо от света,

престанеш ли с любов да ме прегръщаш...

Почакай, принце

Принцесата към тебе е на път.

Почакай, принце, дай й малко време.

Обърка се на тъмен кръстопът.

Избра в посока грешна да поеме.

Тя тича вече толкова лета,

че роклята по храстите си скъса.

Със нея тича боса любовта

мъм тебе, принце. Не бъди навъсен.

През хиляди гори и планини

принцесата и в мрак, и в пек премина…

Не тръгвай още. Принце, остани.

И двете тичат боси. А е зима.

Принцесата с изтръпнали нозе,

а любовта – със посинели устни…

Почакай. Съвестта ще те гризе,

не се ли губиш в тези устни вкусни.

Виж, чака кротко даже и лъвът.

Принцесите си струват да се чакат,

когато са към своя принц на път,

но, бързайки, с любов се губят в мрака…

Целувки по ефира

Обичам те безжично. По ефира.

Навсякъде си. Винаги до мен.

Без думи разговаряме. Разбирам.

Без теб е невъзможен всеки ден.

В очите ми блестиш. Луна огромна.

Душата ми е твоето легло.

Дори да си се чувствала бездомна,

измамно чувство просто е било.

До тебе съм. И всичките минути

понякога измамно ни делят...

Дори тогава думите са чути.

Целувки по ефира. За из път...

Любимата ми блуза

Ще съм по джинси. С тишърт и сако.

А ти сложи любимата ми блуза.

Прави се на разсърдена, ако

целувам те, но по едната буза.

А после, силно гушната във мен,

аз устните ти жадно ще целувам…

Когато с тази буза си, съвсем

обичам те, желая и ревнувам.

Ще ни завиждат кестените чак,

че можем да сме толкова щастливи…

Небрежен аз, ти с блузата си пак,

целуващи се. Млади. И красиви.

Да си запалим по една

Ела да си запалим по една.

Забраните така ни провокират!

Цигара щом в ръка държи жена,

мъжът до нея сам дъха си спира.

Докато пушим, просто ще мълчим.

Жена и мъж, които се обичат

сред облаци от гъст цигарен дим...

Цигарите ни даже се привличат.