Трето око

Едва отварям третото око.

То няма мигли. Вежди също няма.

То не признава никакво АКО.

Признае ли го, няма да сме двама.

Луната? Нея други я четат.

Морето? Други с него се прегръщат.

Но третото око и този път

достатъчно е. 

Пак при теб ме връща.

Червилото е само пъстър щрих

по устните (понеже ме целуваш).

Отварям третото око.

 Ти. В стих.

Единствено за мене съществуваш.

Луните имат своите тъги.

Моретата са пълни с много тайни.

А ние с тебе имаме дъги.

Окото – третото – е всеотдайно.

Завихря ни в един банален танц.

Танцуваме банално. Като двама.

По устните ми бляска твоят гланц.

Банално е като любов.

Голяма.