И аз съм никой. Дикинсън я няма.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Животът е измамен. Като в драма.
Съгласни ли сте с мене, господа?
Кога последно бяхте откровени
сред жабите с различни имена?
Наивни сте. От приказки вълшебни
сега сте тъжни. Тъжни времена.
Госпожице, не ви познавам. Нищо.
Светът сега е твърде непознат.
Взискателен е. Садистичен. Нищи.
Разнищва. Всички прави мармалад.
И аз съм никой. Като теб. Сами сме
в един отдавна глупав лабиринт.
Сестри по Чехов? Глупости. На „ти” сме
с целувките (за
точност – Гюстав Климт).
Рисувано е. Пято и възпято.
Госпожице, коя сте? Вие, да.
Измамен е животът. Като лято.
Жестока жега. Жажда за вода.
По Дикинсън тъгата е в пчелите.
По Банев е в разголената гръд.
Госпожице, коя сте? Вече спите?
Поспете.
Аз с пчелите съм на път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар