Често разговарям със себе си. Не само, защото харесвам интелигентните събеседници. Давам отговори на много въпроси. Мълчанието ме убива. Учестява дишането ми, а пулсът ми се ускорява и ми идва да скоча от високо. Това е странно, защото височините ме плашат. Имам страх и от дълбоко. От змии също.
Когато водя диалози, се усещам уютно и на място. Обичам да започвам със „защото”, ЗАЩОТО така придобивам още по-голяма увереност и се слушам с по-голямо внимание. Звуча убедително и категорично. Не смея да си противореча. Вниквам във всяка мисъл, която Добромир споделя. Понякога ми е нужно повече време, за да вникна в определена теза. Водя бележки, ако се налага. Не си водя дневник, защото съзнанието на Банев е пълно с чекмеджета, в които Добромир педантично подрежда всичко.
Имам късмет. Определено имам късмет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар