![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjTeYoN3huqkgZyx5Axl-e-GKUDC3Mqah66dp3pd4AZ2BdYcTEcR2AjI_rwr9WU1g-cv5d9ORj-o8KxXUolZef7Ml-5s7kY03If1DZfds0H1mIMLPtug8RxMKtP2GbpITyVVfKK0UnCEbsf/s320/images+%25281%2529.jpg)
Кажи ми колко точно се обича?
Кажи ми колко точно се тъжи?
Нали на радост птицата прилича,
когато над главите ни кръжи?
Кажи ми как се свиква с тишината?
Кажи ми как редят се дни след дни?
Нали със тебе идва светлината,
когато грее слънцето встрани?
Кажи ми докога е „цяла вечност”?
Кажи ми докога е „цял живот”?
Дали под видимата си човечност
не си мечтаем за погрешен ход –
да бъдем влюбени по нечовешки,
тъй както птици любят се над нас?
Понякога една такава грешка
животът ни превръща във екстаз...
Няма коментари:
Публикуване на коментар