![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgvwYwq_XoabreK-U6Bhwr_0aIVIATn62S2END2vjL3TZUsN9MMFSK-TLDU0SvM3C6JwBYO4m8soYvrzHwZH3bwHuxW6uSgiJjx3gP4qk5wvy50ClkJPKLi7Zk5iBv0sv819e8djT6qS3F6/s320/38948-couple-in-love_original.jpg)
Тревогата закуси пак със мене,
мълчахме си с наведени глави;
подхвърли само, че ще е студено,
че може би едва ли ще вали.
Обухме си обувките и мудно
излязохме през входната врата –
потънахме в тълпата безразсъдна,
вглъбена в мисли рано сутринта.
И всеки тръгна в своята посока.
Погледнах я за мъничко във гръб –
Тревогата е искано жестока,
щом носи непонятно тиха скръб
по спомени и дати предлюбовни,
по бъдещи любовни дни... Уви,
тревогата е спътник без часовник...
А може би, все пак, ще завали...
Няма коментари:
Публикуване на коментар