Пчела и цвете

В листата на усмихнатото цвете

пчела легло за себе си постла,

а цветето дори не се усети,

че любовта при него е дошла...

Заварваха ги нощите потайни

и дните търколиха се след тях...

Един за друг останаха си тайна –

пчела и цвете – то възторг, тя – смях...

Когато в миг, във който бе готова

пчелата да забърка своя мед,

тя литна жадно към посока нова,

а цветето остана с облик блед,

внезапно любовта си осъзнаха

след минали възторг и слънчев смях...

Листата мълчаливо се прибраха.

Пчелата бе забравила за тях.