Абсурдни времена

Бъди досадна. Нагла като студ.

Изисквай повече, това не стига.

За да ме имаш, трябва да съм луд.

От обич даже да ми се повдига.

Измъчвай ме с горчиви имена.

Наричай ме глупак, животно, демон…

Живеем във абсурдни времена.

Прегръщай ме. Все още е студено.

Бъди нахална. Всеки твой протест

и всеки упрек твой е път към мене…

Да си взискателна е просто жест –

аз трябва да съм твой. И на колене.

Целувки

 Целувките са другите цветя.

Ухаят като тях. Превземат бързо.

Какво е без целувки любовта?

Те дълго време още не си свързват.

Целувките са другите очи.

Намират всяка твоя гънка в мрака.

По тялото ти моят дъх личи…

Целувай ме. Не бих могъл да чакам.

Целувките са другото лице.

Лице, което устните сънува…

Целувам те – гръбнак, коса, лице –

целувам – значи още съществувам…

Прилежен съм и аз (На Маргарита Петкова)

Прилежен съм и аз. Не сгъвам дрехи.

Не гладя. Не простирам като теб.

Но галя те със дланите си меки.

Целувам – теб. Обичам – само теб.

Прилежно се оставям да ме мразиш –

омразата е част от любовта –

оставям ти се - цял – да ме опазиш

за себе си – до края на света… 

На мен приличаш

На мен приличаш. Сгушена в тъгата.

На мен приличаш. Вярна на страстта.

Отдаваш ми се цяла в тишината.

Различни, а еднакви в любовта.

На мен приличаш. Нежна. Но и дива.

На мен приличаш. Силна като дъжд.

Щастлива си, че имаш мен. Щастлива.

Аз също съм щастлив обичащ мъж.

На мен приличаш. Искаш и раздаваш.

На мен приличаш. Цялата си аз.

Ти всяка моя ласка заслужаваш.

Прекрасно е като след смърт.

Екстаз.

Ще те обичам все така

Усеща се дъхът на пролетта.

Кокичета разцъфнаха на двора.

Ще цъфнат скоро другите цветя.

И пак ще се усмихват много хора.

Ще се завърнат птиците от юг.

И вишните отново ще ухаят.

Ще стане истински красиво тук.

Ще има слънце в малката ни стая.

А аз ще те обичам все така.

Ще бъда само по-щастлив и весел,

докато чувствам твоята ръка…

И може би ще ти напиша песен.

Усмихнато ще бъде. Знам това.

Уханно. Магнетично. Като ново.

Ще те целувам в меката трева.

Ще бъда влюбен. В теб.

До теб.

Отново.

Минало

Аз няма да се върна вече тук.

Оставям минало – целувки, думи…

Когато те прегръща някой друг,

то винаги ще бъде помежду ни.

Без минало какво е любовта?

Без минало кой може да обича?

Раздялата подсилва нежността,

когато друг след мене ще събличаш.

Оставям ти и мъничко тъга

(на тръгване за малко се тъгува)…

Аз няма да се върна. Отсега

друг в ново минало ще те целува.

Един до друг сами

Жена. До нея омърлушен мъж.

Сред тъжна стая с пуснати завеси.

Не пада сняг. Вали. Но просто дъжд.

Какво се случи?

Тук ли си?

Къде си?

Жена и мъж. Въпроси в тишина,

която по телата им се свлича…

Те заедно (той сам, и тя сама)

все още (може би ще) се обичат.

И двамата поглеждащи встрани.

И двамата, натрупали умора.

Жена и мъж. Един до друг сами.

Далеч от другите самотни хора.

Не пада сняг. Вали. Но просто дъжд.

Какво се случи?

Тук ли си?

Къде си?

Жена. До нея омърлушен мъж.

Сред тъжна стая с пуснати завеси…