Спи, любима моя, спи

Не приписвай самота.

Аз самотен не оставам.

Тук, зад моята врата,

себе си доопознавам.

Не приписвай и тъга.

И тъгата ми е чужда.

Непривично, но сега

аз от мен си имам нужда.

Просто малко потърпи.

И за теб ще има време...

Спи, любима моя, спи.

Сам ще дойда да те взема...

Любовна бутилка

До дъно те изпих.

Погълнах те до капка.

От другите те скрих,

любов добра и сладка.

Сега ще си у мен,

във мъжките ми вени,

в кръвта ми - ден след ден -

ще бъдеш всъщност мене.

А нощем ще твориш

във спящия ми мозък,

сънят ще е фетиш

за будната ми проза.

Тъй дълго си била

в бутилката нахалост...

Любов, добре дошла

в самотното ми тяло.

Суета

Суетата се гримира.

Слага мъничко червило.

Нищо няма да я спира

пак да се усмихва мило.

Огледало отразява

съкровените й страсти.

Тя сама се вдъхновява

и сама си казва Здрасти.

Ако малко я обидиш,

става тъй високомерна...

Щом пропуснеш да я видиш,

получаваш точка черна.

Галиш ли я, тя е твоя –

винаги неотразима -

бляскава насред пороя

и гореща посред зима.

Суетата е онази

малка кучка озверяла –

тя от другите ни пази

и на срещи, и в раздяла.

Очите не престават да искат

            Раздялата е мълчалива. Погледите престават да се срещат. Липсва допир на ръце и тела. Ако телевизорът не е загасен, чувството за гузност е по – слабо. Вината винаги олюлява. Адреналинът те залива като дъжд, който не оставя локви. Наводнява те само отвътре. Все едно си гъба. Проява на сила е да не затръшнеш вратата след себе си. И на интелигентност. Споделяният живот е съществувал. Забравата предстои. Това е. Обърнеш ли гръб, лицето ти продължава да гледа напред. Очите никога не престават да искат. 

Ангели

И ангелите там

не смеят да пристъпят,

тях също ги е срам...

Поканих ги в съня ти.

В съня те по-добре

ще свикнат с любовта ни -

за техните криле

тогава ще се хванем,

и с тях ще полетим

от всичко надалеко -

аз, твоят мъж любим,

ти, моята утеха.

Заточени в любов

Въже от скрити думи

преметнали сме двама.

То пази помежду ни

история голяма.

Заточени от фрази,

се гледаме в очите...

Каква любов е тази –

се питат – щом мълчите?

Такава обич няма –

привързана и трайна...

Затворници сме само

в любовната си тайна.

На открито

Бели салфетки.

Чаени свещи.

Въздухът лепкав.

С теб съм на среща.

Късна вечеря

срещу „Табако”...

Джазът лежерен.

Двамата в мрака.

Чаша дайкири,

вино за тебе –

допир копринен,

светски разтребен.

В тази градина

лятна и няма

има причина

с теб да сме двама –

твоята лична

и моята тайна -

че те обичам.

И е безкрайно.