Трима

Назови ми само някаква причина
и аз ще си припомня да обичам.
Омръзнало ми е да бъдем дълго трима –
пред погледите ви да се събличам

и вечно да играя тази роля
на третия, раздаващ се изцяло.
Една причина назови ми, моля,
и твой ще съм отново – с ум, и с тяло.

Извън обхват

Забранените неща са за обичане. Някои тераси са идеални за купонясване. Има хора, които попадат случайно на определени места. Важни телефонни номера дават непрекъснато заето. Уискито обикновено свършва в неподходящия момент. Цигарите винаги свършват. „Вениш” не премахва петната. Трябва да се пазарува непрекъснато. Природата остава неразбрана. Какво е определението за „ветрец”? Френските шансони са изхвърлени винилови плочи. Движението /напред/ е в ритъм на рап. Хамалски говор. Ако има говор. Плазмени екрани. Втренченост в триизмерни образи, които те близват. Представа за допир. Колело, подпряно с детството на близкия ъгъл. Сепаре. Брюнетка с бяла пола е просто глупава причина. Такси. Колко пъти може да се ожени човек? Къде си, човек? Ти човек ли си? Няма ми супата. Това е прекалено. Звъня, защото искам да задавам въпроси. Но телефонът на абоната е изключен. Или е извън обхват...

Триумф

Направо и нагоре към върха,
от който се поглежда отвисоко;
където превъзмогваш уж страха,
а в него сам навлизаш по-дълбоко,

че може там и да не издържиш
след толкова натрупана умора,
че сам дори, с триумфа си тежиш
на паднали под стъпките ти хора...

Превантивно

Забравена любов, не съм избягал!
Почивам си от спомени сега.
Към другите любови съм посягал,
но някак си суетно, на шега.

Не съм се впускал в чувства дълготрайни,
защото непрекъснато си с мен.
Опазил съм свещените ни тайни.
Сега, разбира се, съм променен,

но ти, забравена любов, оставаш
единствена за мене на света,
и колкото със мен да остаряваш,
към теб ще бягам луд и в старостта,

със спомени за пориви наивни,
отдаден на младежкия си зов
завинаги да мисля превантивно
за тебе, позабравена любов!

Има ли ни

Кажи ми, как от стъпкани цветя
се раждат необятните поляни?
Кажи ми, как умират с пролетта
цветчета на дръвчета разцъфтяни?

Кажи ми, как от синьото небе
изникват бързо облаците сиви?
Кажи ми, как отлитат и къде
ранените при лов пернати диви?

Кажи ми, как от бистрата вода
се вият бавно мътните потоци?
Кажи ми, как минава НЕ-то в ДА,
а навици превръщат се в пороци?

Кажи ми, как без теб да бъда аз?
Нали си всъщност моя половина?
И всъщност има ли ни още нас,
откакто ненадейно си замина?

Непроверени хора

Непроверените хора
все нямат умора –
не са пеперуди,
а просто са луди –
смущават деня ти,
обсебват съня ти,
и вечно те съдят,
уж вечно те пъдят,
размахвайки пръстче,
кълнящи се в кръстче,
че доброто ти мислят,
а пак си измислят -
с усмивка пред тебе,
но вечно след тебе...
Ех, нямат умора
непроверените хора...

Душици

Не давай да застават между нас
със клюките и вечните интриги.
Нима ще позволиш да имат власт
над чувствата ни? Стига. Остави ги.

Навсякъде животът ни влече
към себе си свирепи паразити,
но нека! Ти самата осъзнаваш, че
по подразбиране са ненаситни.

Душиците им нямат огън в тях,
не са познали мириса на нежност –
залепват се за нас от смъртен страх,
че съществуват, но живеят безнадеждно.