неделя, 18 май 2014 г.

* * * * *

Забравила си шала си в колата ми.
По мен е ароматът на парфюма ти.
Налях си вино. Чак помръкна вятърът.
И той, горкият, иска да сме тримата.

понеделник, 12 май 2014 г.

Живот назаем

Любовите отидоха за скрап.
И без това са неосъществени.
Какво ти трябва друго? Вино, хляб
и нищо по - добро от лошо време.

Не ти остава друго. Без любов
не се живее лесно, всички знаем.
Вън времето е лошо по Райнов,
а по Ремарк - животът е назаем.


понеделник, 5 май 2014 г.

Наистина любов

Ще се намери винаги Пилат.
За трийсет сребърника – Юди много.
Живеем с теб в провинциален град.
Там палят свещи, без да вярват в Бога.
Ще се намери някоя жена,
с която съм прекарал два – три часа…
Ще ми вменява чувство за вина,
крещейки от отсрещната тераса.
Ще се намери мъж, делил със теб
едно легло и нищо, нищо друго…
Ще казва, че сърцето ти е лед,
понеже си на другиго съпруга.
А ние с теб, в библейски смисъл нов,
отдавна сме избягали от храма…
Защото е наистина любов
след трийсет сребърника да сме двама.

сряда, 23 април 2014 г.

* * * * *

Какво е нужно? Мъж. Жена. И стих.
Целувки. И мълчание по тема.
Рисунка върху дъжд. Последен щрих.
Любов, която знае да превзема.

петък, 11 април 2014 г.

Още се обичаме

Не чукай на захлопната врата.
Не пий от чаша с изветряло вино.
Отива си внезапно любовта.
Fin.
Следващ филм в случайно друго кино.
Не препрочитай старите писма.
Не се вторачвай в избелели снимки.
След любовта жената е сама,
а самотата – дълга като бримка.
Така стоят нещата. С всеки ден
тъгата някак си ще отмалява…
Сега аз имам теб, ти имаш мен.
И още се обичаме.
Тогава? 

неделя, 6 април 2014 г.

Двама

Не се споделя лесно любовта.
Тъгата също трудно се споделя.
Най – хубавото нещо на света?
Да бъдеш с друг в дъждовната неделя -
целувките си с него да делиш,
докато пролетта цъфти надменно,
в едно легло със него да заспиш
уверен, че обичаш до последно. 

неделя, 30 март 2014 г.

Обичам те

Две думи само трябват в този свят студен.
Разбираш ли?
Две думи, издълбани върху пясък.
Две думи са достатъчни, за да си с мен.
Две думи, премълчани като нощен детски крясък.
Две думи са достатъчни за мен и теб.
Разбираш ли?
Без тях животът просто няма смисъл.
Обичам те.
Две думи. Повод за куплет.
Останалото в стиховете вече съм написал.