За теб ще съм единствен

Жените разпознаваме по име,

а всеки мъж си има псевдоним.

За теб единствено ще съм безимен.

За теб ще съм единствен. Мъж любим.

Не ме извиквай в тъмното. Не викай.

Ръката ти докосва нощем мен.

Със допира на две тела се свиква.

Привиква се със времето съвсем.

Така в една голяма симбиоза,

безименен, все с теб ще бъда аз.

Без аргумент, без повод или поза.

От многото любов към теб. От страст.

По обич и невинност ми приличаш

Невинна си. Обичаш ме докрай.

Споделяш с мен леглото си. И мене.

Видях какво е да живееш в рай.

Видях морето. То е до колене.

Невинна си. Чрез теб живях така,

че занапред без теб бих съществувал.

Усещах нежен допир на ръка,

по мъжки нощем щом съм се страхувал.

Невинна си. Каквото е било,

било е от любов. И аз го зная.

Дано узнае всеки. Би могло.

Невинна си. Пред Господ ще призная.

Защото губи се невинността,

ако престанеш честно да обичаш.

Така да ти отива любовта!

По обич и невинност ми приличаш.

От обич нека ме боли до кръв

Довиждане. Обичам те. Така.

Оказа се, че с птиците си тръгвам.

Те махат със криле. А аз с ръка.

Не искам повече да се залъгвам.

Понякога е нужно да си пръв

в раздялата. За да остане нежност.

От обич нека ме боли до кръв,

отколкото от тиха безнадеждност.

Отивам си. Обичам те. Поне

след птиците все нещо ще остане.

А ние ще останем насаме.

Единствено с любовните си рани.

Ще бъда никой

Няма да те свалям повече. Флиртът трябва да е взаимен. Иначе е наказание. Наказвам себе си. Ще продължа да те обичам отстрани. Без движения. Без жестове. Мълчешком. Така ще бъде поносимо. Не си изключвай телефона. Няма да ти звъня. Оставяй прозореца отворен. Ще ти пращам само ангели. Не захлопвай вратата. Аз никога няма да почукам, за да ми отвориш. Ще бъда никой. Никой, заобиколен от ангели, които ще ми носят новини за теб. Но няма да те свалям повече...

Да пиеш вино с мене е фетиш

Виж, виното не става на вода.

Било ти рано. Утре ще е късно.

Достатъчно е да ми кажеш ДА.

Щом обич има, тя е земетръсна.

Защо се оправдаваш? Ето, виж,

отворил съм бутилката за тебе.

Да пиеш вино с мене, е фетиш.

Инатът да не пиеш – повод дребен.

Не искам да дочакаме студа,

защото мислиш, че е твърде рано

в момента да ми кажеш просто ДА.

Наздраве. Искам с тебе да остана.

Другият

Обича ли те силно вместо мене?

Разказва ли ти хубави неща?

Прегръща ли те в есенното време?

Студена е октомври есента.

Целува ли изящната ти шия?

Безсънен ли е с тебе през нощта?

Тъгата ми не спира. Утеши я.

Разбира ли какво е любовта?

Умее ли така да те целува,

че сякаш е роден за нежността?

Дано със него всичко да си струва.

Аз още опознавам ревността.

Аз още те прегръщам в празна стая.

Това ми стига. Той ще разбере.

Единствено желая да узная

дали със него ти е по-добре…

Отдавна вече ангелите спят

Отдавна вече ангелите спят.

От хората така са уморени.

Живеем в свят на страх. В ужасен свят.

Аз искам теб, а ти не искаш мене.

И моят ангел спи. Но аз не спя.

Не мога любовта да изнасиля.

Търпя. Откакто помня те, търпя.

Да чакам повече, не, нямам сили.

Аз искам теб, а ти не искаш мен.

Желанията само не достигат.

Дано заспя. Поне да бъда в плен

на сън. И с ангели да се издигам.