Неми целувки

Косата ти ухае на море,

а кожата ти е с цвета на пясък.

Замислила си се. Мълчиш. Добре.

И аз съм ням пред женския ти блясък.

Достатъчни са ласки и очи.

Посестрими са думите с лъжата.

Любов в очите ти към мен личи.

Какво и трябва друго на душата.

Така ще те погледам час, два, три.

От мислите дори ще те ревнувам.

Ръката си на рамото ми спри,

докато - нямо - цяла - теб целувам.

Винаги

Ти винаги ще се връщаш при мен. В минутите на тъга ще пиеш вино и всяка глътка ще ти напомня по една моя ласка. Невъзможно е да ме забравиш, защото съм бил част от теб. По тази причина ще остана в теб.

Винаги.

Когато клепачите ти натежават, ще ме виждаш в средата на стаята и ще заспиваш все по-трудно. Не че искам да е така. Просто е така.

Винаги.

Във всяка риза, която се люлее на вятъра, ще разпознаваш моята риза и ще ти се иска да крадеш от просторите на съседите. Не че съм орисник. Просто го знам.

Всеки път, щом видиш двама души да се държат за ръка, ще искаш да отпуснеш глава на рамото ми. Аз също ще го искам.

Винаги.

Но само ще изглежда, че съм до теб. Ще искаш да съм твой, докато окончателно те налегне заблудата, че ме притежаваш. Завинаги. Тази мисъл и сега ми е приятна. Но съм уверен, че с времето заблуждението ще те кара да крещиш на сън. Не че ти го пожелавам. Просто така става.

Винаги. Винаги. Винаги. 

Любовници

Любовниците никога не спят.

Броят звездите. После часовете.

Прозорците им винаги блестят,

като звездите в тъмни нощи светят.

Любовниците чуват всеки звук.

Ухо допират тихо на вратата.

Те чакат. Те прилежно чакат тук.

Цигари пушат. Пият със тъгата.

Любовниците знаят как боли,

когато не заспиват дълго нощем…

Прозорецът от ласки ги дели.

Но чакат. И ще чакат. Много нощи. 

Като в книга

Недей да плачеш. Утре ще вали.

Дъждът да си поплаче утре. Стига.

Не може нищо да ни раздели.

При нас е романтично. Като в книга.

Не се измъчвай. Целият съм твой -

душата, мисълта, и също – тяло.

Дъждът да плаче. Нека е порой.

Отдавна есенно не е валяло.

Недей тъгува. В погледа личи.

От нежност всеки трябва да празнува.

Аз искам радост в твоите очи.

За тази радост само съществувам.

Екстаз е в тишината да сме двама

Разчупихме със времето леда.

Със времето си станахме любими.

Когато те погледна, казваш ДА.

Споделяме желанието в рими.

Така привикнах с твоите ръце,

 с косата ти, с врата, с гърба ти също.

Ледът е само другото лице

на любовта, когато теб прегръщам.

Не ни е нужен вече никой друг.

Достатъчни сме си. Ледът го няма.

Ела. Гушни се цяла в мен. Без звук.

Екстаз е в тишината да сме двама.

Красиво ми е с теб

Не остарявай, моля те, без мен.

До края искам да ни е красиво.

А красота ще носи всеки ден,

ако до края любовта е жива.

Със нас и любовта ни да умре –

такава участ всеки заслужава.

Красиво ми е с теб. Така добре,

че искам да сме двама. До забрава.

*****

*****

Разнежени момчета.

И влюбени момичета.

Ухае на лалета.

Ухае на кокичета.

Какво че идва есен.

Без нежност сме загубени.

Животът ще е песен.

Дъждът ще е за влюбени.