За себе си ми стана безразлично

Аз вече нямам своя самоличност.

Без име съм. Без минало. Без дъх.

За себе си ми стана безразлично,

откакто ти в живота ми взе връх.

Сега се нося като в облак пухкав.

Усмихнат съм. Добър съм. И щастлив.

И с всяка твоя следваща целувка

усещам, че се чувствам все по-жив.

Умът го няма, значи разум няма.

Така е неразумна любовта...

Благодаря на Господ, че сме двама.

Най-после жив съм. В облаци летя.

Безсмислен говор

Ненужен е безсмисленият говор.

Обичай ме нататък мълчешком.

Постигнали сме пълноценен сговор.

Уютен е съвместния ни дом.

Познаваме си слабостите вече.

Наясно сме със всеки свой копнеж.

Отведоха ни чувствата далече,

не можеш с нищо вече да ги спреш.

От думите поне да си отдъхнем...

Говорейки, останахме без глас.

Достатъчно е просто да въздъхнем,

щом още е любовно между нас...

Богомолката

            Когато сексът приключи, женската богомолка изяде мъжкия. Доволна от това, че е задоволена и нахранена, тя реши да сложи къщата в ред. Подреди няколко листенца върху дървения рафт, измете пода и изми единствения прозорец на малката си стая. 

            След като приключи с чистенето, богомолката започна да танцува. Извиваше снага, дори припяваше от време на време. Безметежният танц я накара да се почувства истински свободна. Не мислеше за нищо. В момента нищо, освен егоцентричният й свят, нямаше значение.

            По-късно тя излезе да се разходи по тясната горска пътечка. Беше сложила от новото червило, а талията – пристегнала с мартеница, която преди няколко дни беше намерила, окачена на дървото пред дома й. Хората са глупави и пълни с предразсъдъци.

            В далечината се задаваше друг мъжки. Усмивката й стана сластна. Тръгна към него, като полюшваше малкия си задник като махало на часовник. Мъжките богомолки винаги са готови за секс. Женските винаги са гладни.

Без дъх и без тела

Не спираха любовните тиради.

Препускахме напред като коне.

Не осъзнавахме, че бяхме млади.

Да бяхме се целунали поне.

Все още неразумно те обичам.

Останахме без дъх и без тела.

Ти, мое остаряващо момиче,

до мен си, както вечно си била.

Ще има време за целувки, знаеш.

Препускахме през времето в галоп…

За моите целувки си мечтаеш,

а те са твои всички. До живот.

Приемаш ме такъв

Не станах по-добър. И лош не съм.

Пороците все още си ги имам.

Студено е. Вали снегът навън.

По времето разбирам, че е зима.

Но ти си с мен. Приемаш ме такъв.

Целуваме се. Пушим по цигара.

А мислех, че от тук ще тръгна пръв,

поуморен от връзката ни стара.

Останах. И след пухкавия сняг,

когато цъфнат алените вишни,

ще бъда влюбен в теб като глупак

тъй, както всички пролети предишни…

Влюбеният мъж

За теб си мисля. Почва отведнъж.

Държи ме с часове в безсънни нощи.

Това е ад за влюбения мъж,

защото той от всичко иска още –

ръцете, раменете и гласа,

очите, устните, косата също,

той иска да е пълен с чудеса,

докато даже в мислите прегръща…

От връзката ни нищо не пести

Кажи ми нещо. Нека да е лично.

За пет минути с мен поговори.

Не трябва да ни става безразлично

за части от секундата дори.

Споделяй ми. Недей спестява думи.

От връзката ни нищо не пести.

Щом още има чувства помежду ни,

за думите сме важни аз и ти.

Обичам те. Кажи го. Днес е време.

За утре още отсега не знам.

За пет минути говори със мене.

Пред думите ти сам ще се предам...